Медиен мултитаскинг
Все по-често държим смартфона в ръка, докато правим нещо друго. Добре ли е това? Какво знаем за мултитаскинга?
Мултитаскингът е свързан с това, което съвременните психолози наричат когнитивен контрол. Още в ранното детство се научаваме да контролираме мислите си, което означава да пресяваме маловажната информация и да се съсредоточаваме върху конкретна задача.
Да гледаш сериал и едновременно да скролваш в социалните медии – да слушаш подкаст и междувременно да играеш Solitaire на смартфона: понякога се улавяме как правим две или повече такива неща едновременно. Често това става съвсем несъзнателно и почти автоматично. Постоянната достъпност на различни медии води до това. Експертите наричат това „медиен мултитаскинг“. Но дали това е добро за нас, не е толкова ясно, колкото може би звучи.
Учени от областите на психологията, неврологията, социалните и поведенческите науки изследват темата за медийния мултитаскинг от повече от петнадесет години. Все пак мненията им се разминават относно това какво точно се разбира под понятието.
Сузане Баумгартнер, доцент във Факултета по социални и поведенчески науки на Университета в Амстердам, работи с едно от първите определения: „За медиен мултитаскинг говорим, когато две медии се използват едновременно или когато използваме една медия, докато всъщност правим нещо друго.
Други, като Тило Щробах, професор по обща психология в Medical School Hamburg, определят явлението по-тясно. Според тях медиен мултитаскинг има само когато използваме две или повече медии едновременно или извършваме няколко задачи в рамките на една медия. Например когато седим пред телевизора и едновременно скролваме в Instagram или слушаме подкаст и паралелно пишем имейл.
Това, което според изследванията не е медиен мултитаскинг: ако човек прекарва три часа в социална мрежа и през това време гледа много видеа, снимки, звуци и текстове. Макар мозъкът непрекъснато да трябва да обработва всичко това, това се счита за едно-единствено действие.
В изследванията върху мултитаскинга участниците обикновено трябва да изпълняват определени задачи – последователно или едновременно. По това как се справят, учените се опитват да разберат дали човек наистина може да върши няколко неща едновременно. Изводът досега: всъщност не можем. Мозъкът може да се концентрира само върху едно нещо. Поне когато става дума за задачи, които изискват умствено усилие.
Резултатът: стрес за мозъка, грешки и понякога дори повече грешки.
Важно е кои мозъчни области участват
Изследванията върху медийния мултитаскинг са още по-сложни: начинът, по който хората използват медиите, постоянно се променя. Появяват се нови технологии и формати, а с тях и нови въпроси. „В началото хората използваха таблети пред телевизора, а днес това вече е съвсем нормално“, казва социалният психолог Сузане Баумгартнер.
Много проучвания се опитват да разберат не само как медийният мултитаскинг влияе на паметта и когнитивните способности, но и как се отразява на здравето. Все по-често се разглежда и психичното благополучие. Например участниците трябва възможно най-бързо да разпознават посоки на стрелки на екран – задача, която дава информация за концентрацията и скоростта на реакция. След това учените проверяват дали има връзка с импулсивността или лошия сън.
Особено интересни за изследванията са децата и младежите, защото те често първи възприемат новите медии. Освен това прекарват много време в различни платформи. Родители, педагози и учени се опасяват, че интензивната употреба на социални мрежи, стрийминг и месинджър може да повлияе негативно върху развитието на мозъка.
Един резултат, който постоянно се появява в изследванията
„Хората, които извършват много медиен мултитаскинг, имат проблеми с вниманието“, казва Сузане Баумгартнер. Конкретно това означава: младежи, които често правят мултитаскинг, имат повече трудности в училище или с домашните. Проучване на Университета в Люксембург с деца между осем и дванадесет години показва още: медийният мултитаскинг е свързан с по-лош сън, по-ниско социално-емоционално функциониране и по-лошо психично здраве.
Подобни резултати са получили и учени от Michigan State University: повишеният медиен мултитаскинг е свързан с по-високи нива на депресивни и тревожни симптоми.
Изследване на Кевин Мадоре и екипа му от Stanford University разглежда и паметта. „Медийният мултитаскинг прави хората по-забравящи“, гласи заглавие във вестник Die Zeit от 2021 г. Мадоре показал на 80 участници между 18 и 26 години различни изображения на предмети. След пауза те трябвало да кажат дали вече са ги виждали. Участниците, които според собствените си думи често правят медиен мултитаскинг, забравяли повече изображения. Според Мадоре причината е, че им е по-трудно да останат концентрирани.
Участниците също така трябвало да оценят собственото си поведение – колко често се разсейват, колко често мислят за други неща или планират предварително. Резултатите потвърдили тези оценки: хората, които често правят медиен мултитаскинг, показвали по-високи стойности на импулсивност и имали по-големи проблеми да останат концентрирани за дълго време без разсейване.
Но всички тези и много други проучвания имат един проблем: те не могат ясно да докажат причинно-следствена връзка. Дали медийният мултитаскинг причинява проблемите, или е обратното? Дали честото използване на медии намалява способността за концентрация, или хората с проблеми с вниманието по-често изпадат в мултитаскинг?
Заключение
Един от начините да се установи реална причинно-следствена връзка са дългосрочните изследвания. В Leipzig University например учени наблюдавали медийното поведение и навиците за сън на младежи в продължение на дванадесет месеца. Те стигнали до извода, че няма една-единствена причина, а че проблемите със съня и високата употреба на медии при младежите взаимно се влияят.
